Хубав празник е - раздава се курбан
На днешния ден Българската православна черква отбелязва гибелта (Успението) на Св. Йоан Рилски Чудотворец - една от най-големите фигури на Средновековието, оказала въздействие върху целия източноправославен свят. По този мотив в редица църкви из страната ще бъде раздаден курбан за здраве и благоденствие.
Преподобният Иван Рилски е роден към 876 година в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България.
Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу. Умира през 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител.
Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 година унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година Св. Йоан Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Свети Иван Рилски, именуван още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и за най-популярния български национален светец врач, създател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина предлага при продължителна болест да се направи работа пред мощите на светеца в Рилския манастир.
Светецът монах е измежду най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наименуван Софийска Мала Света гора. На него са отдадени и два манастира в региона - Германският и Курилският.
Свети Иван Рилски има огромна роля за въздигането на град Средец като значим културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. разказва тържественото преместване на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя " Завет " - неповторим документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир.
В него светецът завещава на хората да запазят вярата си непорочна от " всякакво зломислие " и да се пазят от " сребролюбивата змия ", " тъй като сребролюбието е корен на всички несгоди ". В Завета още се споделя: " Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях! ".
Преподобният Иван Рилски е роден към 876 година в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България.
Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу. Умира през 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител.
Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 година унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година Св. Йоан Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Свети Иван Рилски, именуван още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и за най-популярния български национален светец врач, създател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина предлага при продължителна болест да се направи работа пред мощите на светеца в Рилския манастир.
Светецът монах е измежду най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наименуван Софийска Мала Света гора. На него са отдадени и два манастира в региона - Германският и Курилският.
Свети Иван Рилски има огромна роля за въздигането на град Средец като значим културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. разказва тържественото преместване на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя " Завет " - неповторим документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир.
В него светецът завещава на хората да запазят вярата си непорочна от " всякакво зломислие " и да се пазят от " сребролюбивата змия ", " тъй като сребролюбието е корен на всички несгоди ". В Завета още се споделя: " Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях! ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ